17.02.2010 г., 16:28 ч.

Със „Мечо Пух”... 

  Поезия
1589 0 36

          
            Със „Мечо Пух”...


Остра като жило. Вездесъща.
Косите ти – от лятото – осили.
Пропъждам те, но връщаш се могъща.
Прегръщаш зима. В зноя все се криеш.

Нецъфнала. Негрейнала. Немоя.
Безмълвна, а отекваш като ехо.
Пó призрачна от „Призракът на Гоя”.
Нозете ти – нозе на цвете крехко.

И цяла нощ в съня ми все подскачаш.
А денем на тавана, знам, се криеш.
Ти, Пепеляшке моя, Палечке, мучача,
рисувам те, но залезът те трие.

И тази нощ таван са ми звездите.
Поклащаш се и риташ със крачета.
По дланите ти – детство неумито.
Със „Мечо Пух” те чакам. Цяла вечност.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??