Със „Мечо Пух”...
Със „Мечо Пух”...
Остра като жило. Вездесъща.
Косите ти – от лятото – осили.
Пропъждам те, но връщаш се могъща.
Прегръщаш зима. В зноя все се криеш.
Нецъфнала. Негрейнала. Немоя.
Безмълвна, а отекваш като ехо.
Пó призрачна от „Призракът на Гоя”.
Нозете ти – нозе на цвете крехко.
И цяла нощ в съня ми все подскачаш.
А денем на тавана, знам, се криеш.
Ти, Пепеляшке моя, Палечке, мучача,
рисувам те, но залезът те трие.
И тази нощ таван са ми звездите.
Поклащаш се и риташ със крачета.
По дланите ти – детство неумито.
Със „Мечо Пух” те чакам. Цяла вечност.
© Таня Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Любимка си ми тук,знаеш го! -
разкошен стих..
-
((( ))) -
Здравей, Таня!
Прекрасен стих! -
Пред твоят стих за Мечо Пух, почувствах се като поет-евнух!
-
"Нецъфнала. Негрейнала. Немоя.
Безмълвна, а отекваш като ехо."
В безмълвие проплаква празна люлката
люлее неизсъхнали илюзии...
Надежди, приказки преди сънуване
преди дъжда, съня и "Може би"...
Прекрасен стих!Благодаря ти. -
-
Брех какви веселби съм изпуснала самоооо тц-тц-тц... Страхотен стих, и страхотни коментари!
-
прекрасен стих, Танче....!
чисто като детска сълза.... -
(hug)от Мечо Пух Страхотно пишеш... но ти си го знаеш
-
За мечо става тук сложно, на мен за поетесата ми е тревожно!
-
Стихотворението е много хубаво. (за приказка) Искрено се забавлявах с поетичните коментари.
-
"И тази нощ таван са ми звездите."
!!!
(А колко тавани са беззвездни.)
Прегръдка (с Мечо Пух)!
-
Как Пепеляшка-та очаква мечо Пух -
копнеж прекрасен.(...каквото и да се говори)
Недей отваря ти на всекиго врата,
че много са магаретата Йори... -
Един вдигнат палец за коментарите, а за стиха няколко + няколко мечета Пух!
Поздрави, Таничка! -
Прегръщам Мечо Пух и заспивам!
Поздрав, Таня! -
Заспивам с Мечо Пух!Поздрав!
-
Изобщо не е вярно, но си смешен,
и що за извънземен си забавен,
от архаична сплав си ти замесен,
във черни дупки - къпеш се за слава...
А пясъкът е мокър от тогава,
когато ти се приземи токсичен,
уплаши се от земната ни крава
след тебе - локвички се стичат...
-
Искрено се забавлявам с коментарите :D
-
Много идеен стих! Хареса ми!
-
"По дланите ти – детство неумито."
Много е хубаво! Поздрав! -
Много е хубаво!!!
Поздрави и от мен!!! -
По кучка съм от всички стари псета,
в пералнята ти - козина, превзетост,
немокри са перата птичи - ето...!
А Мечо Пух - какво му стори? Клетия!
Към изгрева ли? Пътища проправям...!
В скалите - с дъх, в гората тилилейска,
светулка над тресавищата ставам.
Пръждосвай се, че ще се съдим. По Вселенски!
-
!!!
-
Арихо - никак не е стилно,
но в твоята аз мога да налея,
тъй празна е, че може да се килне,
ще се забиеш с човка... че не смея...
Ягита била първа виконтеса,
била бонбонена, била тъй сладка,
по скоро шоколадов е Лох Неси,
а ти с Ягита пий ракийка - със салатка... -
!!!
Привет -
Страхотно!
-
Осъмвах и с твоите стихове, Таня...
-
Невероятна си!
Всеки твой стих е храна за душата!
Благодаря ти Таничка! -
Арихо... таз, проклетата Ягита,
от тавана до Звездата ти ще сритам...
Завържи я здраво във яхъра,
или пусни я - да пасе звезди - по къра... -
Забъркала си приказен коктейл с голямата лъжица, Палечке!
-
"По дланите ти – детство неумито."
много хубаво! -
Удоволствие си, Таня!
-
"И тази нощ таван са ми звездите."
Ще ми бъдат, Таня, благодарение на твоя стих! Сърдечни поздрави!!! -
Прекрасно и по детски чисто откровение!
Поздравления, Таня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Голямо!