Съседката
Съседката от този блок,
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе
и замечтана пак се смее,
трепва нейното сърце,
отсреща веселяк живее.
С ръка й махна за здравей
и чака тя да му отвърне,
свенлива, лека като повей
нежния си гръб обърна…
От съседната тераса
баба тихичко въздъхна,
от картината прекрасна,
нежно споменът я лъхна.
Как отдавна в младостта,
кокетката на блока беше,
лудуваше мъжките сърца,
и ден за ден живееше.
Сега на парапета е сама,
зад пердето е тъй горещо,
избухва шумна веселба,
смях, уиски и още нещо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
