26 апр. 2007 г., 16:45

Сюреализируемо

695 0 2

Дърветата се осмеляват да са голи през зимата.

Духовна порнография е да опознаеш себе си.

Залезът ме събуди. Наплисках лицето си с кръв.

Един човек попита "Колко е часа? Извинете."


Пресякох нарочно на червен светофар. Бясно.

Дъждът заваля и хората угаснаха. Закъснели.

Един познат ме подмина. Не ме видя нарочно.

Забравих да закъснея за най-важната среща.


Крилата фраза под крилете на една илюзия.

Една старица се качи в автобуса с дъщеря си.

Избирам да се сгромолясам вместо да летя.

Няма кой да ми направи място. Няма спомени.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението ти има вкус на мокър бетон.Всичко е напълно черно-бяло , което ме впечатлява имайки предвид заглавието!Нека ръката ти умалее от писане!(това е добро пожелание)
  • Идейна образност!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...