26 апр. 2007 г., 16:45

Сюреализируемо

692 0 2

Дърветата се осмеляват да са голи през зимата.

Духовна порнография е да опознаеш себе си.

Залезът ме събуди. Наплисках лицето си с кръв.

Един човек попита "Колко е часа? Извинете."


Пресякох нарочно на червен светофар. Бясно.

Дъждът заваля и хората угаснаха. Закъснели.

Един познат ме подмина. Не ме видя нарочно.

Забравих да закъснея за най-важната среща.


Крилата фраза под крилете на една илюзия.

Една старица се качи в автобуса с дъщеря си.

Избирам да се сгромолясам вместо да летя.

Няма кой да ми направи място. Няма спомени.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението ти има вкус на мокър бетон.Всичко е напълно черно-бяло , което ме впечатлява имайки предвид заглавието!Нека ръката ти умалее от писане!(това е добро пожелание)
  • Идейна образност!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...