26 апр. 2007 г., 16:45

Сюреализируемо 

  Поэзия
544 0 2

Дърветата се осмеляват да са голи през зимата.

Духовна порнография е да опознаеш себе си.

Залезът ме събуди. Наплисках лицето си с кръв.

Един човек попита "Колко е часа? Извинете."


Пресякох нарочно на червен светофар. Бясно.

Дъждът заваля и хората угаснаха. Закъснели.

Един познат ме подмина. Не ме видя нарочно.

Забравих да закъснея за най-важната среща.


Крилата фраза под крилете на една илюзия.

Една старица се качи в автобуса с дъщеря си.

Избирам да се сгромолясам вместо да летя.

Няма кой да ми направи място. Няма спомени.



© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворението ти има вкус на мокър бетон.Всичко е напълно черно-бяло , което ме впечатлява имайки предвид заглавието!Нека ръката ти умалее от писане!(това е добро пожелание)
  • Идейна образност!
Предложения
: ??:??