26.04.2007 г., 16:45

Сюреализируемо

690 0 2

Дърветата се осмеляват да са голи през зимата.

Духовна порнография е да опознаеш себе си.

Залезът ме събуди. Наплисках лицето си с кръв.

Един човек попита "Колко е часа? Извинете."


Пресякох нарочно на червен светофар. Бясно.

Дъждът заваля и хората угаснаха. Закъснели.

Един познат ме подмина. Не ме видя нарочно.

Забравих да закъснея за най-важната среща.


Крилата фраза под крилете на една илюзия.

Една старица се качи в автобуса с дъщеря си.

Избирам да се сгромолясам вместо да летя.

Няма кой да ми направи място. Няма спомени.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението ти има вкус на мокър бетон.Всичко е напълно черно-бяло , което ме впечатлява имайки предвид заглавието!Нека ръката ти умалее от писане!(това е добро пожелание)
  • Идейна образност!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...