Apr 26, 2007, 4:45 PM

Сюреализируемо

  Poetry
689 0 2

Дърветата се осмеляват да са голи през зимата.

Духовна порнография е да опознаеш себе си.

Залезът ме събуди. Наплисках лицето си с кръв.

Един човек попита "Колко е часа? Извинете."


Пресякох нарочно на червен светофар. Бясно.

Дъждът заваля и хората угаснаха. Закъснели.

Един познат ме подмина. Не ме видя нарочно.

Забравих да закъснея за най-важната среща.


Крилата фраза под крилете на една илюзия.

Една старица се качи в автобуса с дъщеря си.

Избирам да се сгромолясам вместо да летя.

Няма кой да ми направи място. Няма спомени.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението ти има вкус на мокър бетон.Всичко е напълно черно-бяло , което ме впечатлява имайки предвид заглавието!Нека ръката ти умалее от писане!(това е добро пожелание)
  • Идейна образност!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...