23 мар. 2023 г., 11:36

Съвест

1.1K 1 6
"Когато срещу мен е огледалото, светът изглежда някак си далечен. Вселена между черното и бялото е съвестта в съмнения облечена." - от описанието на Предизвикателството.

Такава е. Една...
На сънища ухае.
Насреща. Е, дано!

Душа да приласкае,
макар и през стъкло.

 

Ръце лице приглаждат.
Притихват страхове в очи.
Надеждата с молив чертае
което ще се премълчи.

 

Покорното кичур измъква
от зъбците на гребена,

привикнали на труд.

Червилото поставя края.

 

И ето я, отново тук.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...