Mar 23, 2023, 11:36 AM

Съвест

  Poetry
1.1K 1 6
"Когато срещу мен е огледалото, светът изглежда някак си далечен. Вселена между черното и бялото е съвестта в съмнения облечена." - от описанието на Предизвикателството.

Такава е. Една...
На сънища ухае.
Насреща. Е, дано!

Душа да приласкае,
макар и през стъкло.

 

Ръце лице приглаждат.
Притихват страхове в очи.
Надеждата с молив чертае
което ще се премълчи.

 

Покорното кичур измъква
от зъбците на гребена,

привикнали на труд.

Червилото поставя края.

 

И ето я, отново тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...