23.03.2023 г., 11:36

Съвест

1K 1 6
"Когато срещу мен е огледалото, светът изглежда някак си далечен. Вселена между черното и бялото е съвестта в съмнения облечена." - от описанието на Предизвикателството.

Такава е. Една...
На сънища ухае.
Насреща. Е, дано!

Душа да приласкае,
макар и през стъкло.

 

Ръце лице приглаждат.
Притихват страхове в очи.
Надеждата с молив чертае
което ще се премълчи.

 

Покорното кичур измъква
от зъбците на гребена,

привикнали на труд.

Червилото поставя края.

 

И ето я, отново тук.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

25 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...