Такава е. Една...
На сънища ухае.
Насреща. Е, дано!
Душа да приласкае,
макар и през стъкло.
Ръце лице приглаждат.
Притихват страхове в очи.
Надеждата с молив чертае
което ще се премълчи.
Покорното кичур измъква
от зъбците на гребена,
привикнали на труд.
Червилото поставя края.
И ето я, отново тук.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени