28 мар. 2020 г., 07:08

Съвсем като своя 

  Поэзия » Любовная
422 6 13

Приласка ме със длан идилична

и главата склоних си спокойна

като още доверчиво момиче -

замириса на цъфнала хвойна.

Чувах удар дълбок във сърцето -

не болеше, а беше омайно,

пеперуда безцелно летеше

като сън... И не беше реално.

Приласка ме, съвсем като своя,

сякаш цял живот си ме имал.

Ти дойде да разбудиш покоя -

уж, случайно оттука преминал.

Разцъфтях, всяко листче отворих,

и пчелите в сърцето си пуснах,

мед ще стана... и зрънце отрова,

опиат, които дълго ще вкусваш.

Само вечер, ще свия листенца,

пролетняка блажено ще свири.

Всяка птица в гнездо е заспала,

ние в цвят на лале сме се свили.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??