Съвсем като своя
Приласка ме със длан идилична
и главата склоних си спокойна
като още доверчиво момиче -
замириса на цъфнала хвойна.
Чувах удар дълбок във сърцето -
не болеше, а беше омайно,
пеперуда безцелно летеше
като сън... И не беше реално.
Приласка ме, съвсем като своя,
сякаш цял живот си ме имал.
Ти дойде да разбудиш покоя -
уж, случайно оттука преминал.
Разцъфтях, всяко листче отворих,
и пчелите в сърцето си пуснах,
мед ще стана... и зрънце отрова,
опиат, които дълго ще вкусваш.
Само вечер, ще свия листенца,
пролетняка блажено ще свири.
Всяка птица в гнездо е заспала,
ние в цвят на лале сме се свили.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
