Създание, ти мое, самодивско
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега,
провиждаш ли светулковото лустро,
тичаш ли боса в утринна роса,
чакаш ли влакове ... на гари пусти?
Не съм посмял да питам досега,
дали в небето можеш да гадаеш,
дали в отблясък лунна светлина
ведно с морето нежно да играеш?
Не съм посмял да питам досега,
усещаш ли космическото – близко,
дали разгаряш пламъци в нощта?
Създание, ти мое, самодивско!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
