13.08.2022 г., 21:34 ч.

Създание, ти мое, самодивско 

  Поезия
666 4 7

Не съм посмял да питам досега,

дали стихии можеш да владееш,

да пееш на разцъфнали цветя

и в залези с мечтите да се рееш?

 

Не съм посмял да питам досега,

провиждаш ли светулковото лустро,

тичаш ли боса в утринна роса,

чакаш ли влакове ... на гари пусти?

 

Не съм посмял да питам досега,

дали в небето можеш да гадаеш,

дали в отблясък лунна светлина

ведно с морето нежно да играеш?

 

Не съм посмял да питам досега,

усещаш ли космическото – близко,

дали разгаряш пламъци в нощта?

Създание, ти мое, самодивско!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??