Създание, ти мое, самодивско
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега,
провиждаш ли светулковото лустро,
тичаш ли боса в утринна роса,
чакаш ли влакове ... на гари пусти?
Не съм посмял да питам досега,
дали в небето можеш да гадаеш,
дали в отблясък лунна светлина
ведно с морето нежно да играеш?
Не съм посмял да питам досега,
усещаш ли космическото – близко,
дали разгаряш пламъци в нощта?
Създание, ти мое, самодивско!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
