Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
11 апр. 2021 г., 08:08  

Tайна 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
825 5 9

На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.

 

Ще хукне смях, сред цъфналите клони,
едно гнездо грижовно ще го гушне
и славеева песен ще догони
на вятъра сърцето непослушно.

 

С лъчи разтваря люлякови пазви
пак слънце и се смее от небето,
дъгата моли, нищо да не казва,
Луната пита ли. О, не! Не бе то.

 

И хуква лудост, в изтънели вени,
любов се носи, сладка и омайна,
нощес Луната ще разпитва мене,
но в стих заключих пролетната тайна.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??