Tайна
На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.
Ще хукне смях, сред цъфналите клони,
едно гнездо грижовно ще го гушне
и славеева песен ще догони
на вятъра сърцето непослушно.
С лъчи разтваря люлякови пазви
пак слънце и се смее от небето,
дъгата моли, нищо да не казва,
Луната пита ли. О, не! Не бе то.
И хуква лудост, в изтънели вени,
любов се носи, сладка и омайна,
нощес Луната ще разпитва мене,
но в стих заключих пролетната тайна.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Тази знаеш ли я :
