Tайна

11.04.2021 г., 8:08 ч. 3 год

Поезия » Пейзажна, Друга

5.0 / 10

932 5 9

На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.
Ще хукне смях, сред цъфналите клони,
едно гнездо грижовно ще го гушне
и славеева песен ще догони
на вятъра сърцето непослушно.
С лъчи разтваря люлякови пазви
пак слънце и се смее от небето,
дъгата моли, нищо да не казва,
Луната пита ли. О, не! Не бе то. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Утаени шепоти
Точно в пет

Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
Просто отново вали...

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно. Мракът стремглаво нахлува в душата. Някакъв спомен пак плува в н...
Под лунен сърп

Запитвал ли си се какво изпитва умиращото цвете в късна есен...? Под лунен сърп надеждите отлитат. М...

Още произведения »