3 авг. 2022 г., 22:45  

Тайнопис 

  Поэзия » Строгие формы
242 3 6

ТАЙНОПИС

 

Последната трева е закъсняла.

Реката чака златната вода.

С целувката си – смъртоносно бяла,

ноември бързо слиза над града.

 

Брокатеният залез изтънява –

трепкаща през здрачината нишка.

И късно изкласилата кощрява

рони се в набъбващата киша.

 

В мъглата се размиват силуети –

художници, пройдохи и поети

на зимата гадаят снегописа.

 

Дали среднощ в душите си несретни –

от страх и от предчувствия превзети,

намират непреходния му смисъл?

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??