3.08.2022 г., 22:45 ч.  

Тайнопис 

  Поезия » Строги форми
243 3 6

ТАЙНОПИС

 

Последната трева е закъсняла.

Реката чака златната вода.

С целувката си – смъртоносно бяла,

ноември бързо слиза над града.

 

Брокатеният залез изтънява –

трепкаща през здрачината нишка.

И късно изкласилата кощрява

рони се в набъбващата киша.

 

В мъглата се размиват силуети –

художници, пройдохи и поети

на зимата гадаят снегописа.

 

Дали среднощ в душите си несретни –

от страх и от предчувствия превзети,

намират непреходния му смисъл?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??