Тайнопис
ТАЙНОПИС
Последната трева е закъсняла.
Реката чака златната вода.
С целувката си – смъртоносно бяла,
ноември бързо слиза над града.
Брокатеният залез изтънява –
трепкаща през здрачината нишка.
И късно изкласилата кощрява
рони се в набъбващата киша.
В мъглата се размиват силуети –
художници, пройдохи и поети
на зимата гадаят снегописа.
Дали среднощ в душите си несретни –
от страх и от предчувствия превзети,
намират непреходния му смисъл?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
