28 сент. 2021 г., 12:34

Такъв е животът

710 1 2

Животът ни обръща се за миг

и преобръща цялата Вселена.

Един обикновен любовен стих, 

една поляна пъстра и зелена. 

 

Една жена с усмихнати очи,

едно хлапе в ръката със хвърчило.

Едни несбъднати мечти,

размазана спирала и червило.

 

Една изгаряща любов,

една раздяла нежелана.

Животът е красив, но и суров.

До края помниш всяка рана. 

 

Едно писмо от таен обожател,

едни цветя захвърлени в боклука.

Ръка подава ти приятел

и след падението взимаш си поука.

 

Животът е възходи и падения,

гореща страст, изпепеляващ пламък.

Изпълнен е със удоволствия, но и мъчения.

Дали е диамант или пък камък?!

 

От теб зависи твоята съдба –

дали ще страдаш или ще се смееш.

Кога ще стигнеш до върха,

щастлив ли утре ти ще остарееш. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям казаното. И в страданието човек може да намери сили да се усмихне и да е благодарен за това, което все пак има. 😊
  • Чудесно е!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....