28.09.2021 г., 12:34

Такъв е животът

712 1 2

Животът ни обръща се за миг

и преобръща цялата Вселена.

Един обикновен любовен стих, 

една поляна пъстра и зелена. 

 

Една жена с усмихнати очи,

едно хлапе в ръката със хвърчило.

Едни несбъднати мечти,

размазана спирала и червило.

 

Една изгаряща любов,

една раздяла нежелана.

Животът е красив, но и суров.

До края помниш всяка рана. 

 

Едно писмо от таен обожател,

едни цветя захвърлени в боклука.

Ръка подава ти приятел

и след падението взимаш си поука.

 

Животът е възходи и падения,

гореща страст, изпепеляващ пламък.

Изпълнен е със удоволствия, но и мъчения.

Дали е диамант или пък камък?!

 

От теб зависи твоята съдба –

дали ще страдаш или ще се смееш.

Кога ще стигнеш до върха,

щастлив ли утре ти ще остарееш. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям казаното. И в страданието човек може да намери сили да се усмихне и да е благодарен за това, което все пак има. 😊
  • Чудесно е!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...