Sep 28, 2021, 12:34 PM

Такъв е животът

  Poetry » Other
709 1 2

Животът ни обръща се за миг

и преобръща цялата Вселена.

Един обикновен любовен стих, 

една поляна пъстра и зелена. 

 

Една жена с усмихнати очи,

едно хлапе в ръката със хвърчило.

Едни несбъднати мечти,

размазана спирала и червило.

 

Една изгаряща любов,

една раздяла нежелана.

Животът е красив, но и суров.

До края помниш всяка рана. 

 

Едно писмо от таен обожател,

едни цветя захвърлени в боклука.

Ръка подава ти приятел

и след падението взимаш си поука.

 

Животът е възходи и падения,

гореща страст, изпепеляващ пламък.

Изпълнен е със удоволствия, но и мъчения.

Дали е диамант или пък камък?!

 

От теб зависи твоята съдба –

дали ще страдаш или ще се смееш.

Кога ще стигнеш до върха,

щастлив ли утре ти ще остарееш. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям казаното. И в страданието човек може да намери сили да се усмихне и да е благодарен за това, което все пак има. 😊
  • Чудесно е!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...