28 апр. 2011 г., 15:31

Танц с вятъра по ръба на нищото 

  Поэзия » Другая
947 0 11

Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,

(градът безсрамно ме излъга –  вярвах му, че е огромен)

слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,

небето със хастара се обърна и звездите си разголи,

уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена,

градът замря – опасно близо до ръба на нищото,

единствен вятърът в зениците ми композираше рапсодия,

а аз танцувах с него, без да ти призная, че ми липсваш.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??