Танц с вятъра по ръба на нищото
Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена,
градът замря – опасно близо до ръба на нищото,
единствен вятърът в зениците ми композираше рапсодия,
а аз танцувах с него, без да ти призная, че ми липсваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
