28.04.2011 г., 15:31 ч.

Танц с вятъра по ръба на нищото 

  Поезия » Друга
944 0 11

Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,

(градът безсрамно ме излъга –  вярвах му, че е огромен)

слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,

небето със хастара се обърна и звездите си разголи,

уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена,

градът замря – опасно близо до ръба на нищото,

единствен вятърът в зениците ми композираше рапсодия,

а аз танцувах с него, без да ти призная, че ми липсваш.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??