Когато ми падне пердето –
веднъж годишно,
не ми пука дали срещу мен е
дяволът или страхлива мишка.
Нито бурята, нито снегът
ще ме спрат,
да им кажа какво мисля.
Изригва в мен насъбраното
и мета всичко излишно.
То от прах не се диша!.
Не съм много умна,
но и проста не съм.
Да не ме тъпчат!
Те това искат.
Така ни приспиват –
с хапче, трошичка, паричка.
Потропваме според свирката,
подлагаме мирно главица под пръчката.
После боли ни.
Помощ няма за страхливия!
В историята ни така пише!
© Василка Ябанджиева Все права защищены