10.02.2018 г., 0:00

Телец ли съм?

497 2 8

Когато ми падне пердето –

веднъж годишно, 

не ми пука дали срещу мен е

дяволът или страхлива мишка. 

 

Нито бурята, нито снегът

ще ме спрат, 

да им кажа какво мисля. 

 

Изригва в мен насъбраното

и мета всичко излишно. 

То от прах не се диша!. 

 

Не съм много умна, 

но и проста не съм. 

Да не ме тъпчат! 

Те това искат. 

 

Така ни приспиват –

с хапче, трошичка, паричка. 

Потропваме според свирката, 

подлагаме мирно главица под пръчката. 

 

После боли ни. 

Помощ няма за страхливия! 

В историята ни така пише! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, и аз съм Телец и като ми причернее не отговарям какво се случва :D Много ми хареса стихотворението!
  • А аз,Васе,не,че съм добра,по-скоро съм глупендер и се страхувам от гръмотевиците-и в природата и в човеците...Моя принцип е такъв-не чакам да ми падне пердето,а се разтоварвам малко по малко,защото в пламнал голям огън-гори и суровото,покрай сухото,а потопът на бурята може да отнесе и невинни същества...Когато си недоволна от нещо или някой и го кажеш веднага/да не чакаш веднъж в годината/,това/този може да си поправи грешката....Но от позиция на многото потърпевши от даден строй,управление,по-скоро те виждам като организатор на общо недоволство и силата ти ще бъде ураганна!!!Виждам,имаш тези качества!!
  • Плющи словото ти, Васе! Истината е болезнена...
  • Поздравление,Васе!Само така!
  • Така трябва, пердето се налага да пада, даже да се вдига. Иначе ще ни вземат за боядисани канарчета или шаранчета. И аз така правя, но не само веднъж в годината хаха. Много ми хареса гражданската ти позиция, Васе! Поздравления!

    "Помощ няма за страхливия!
    В историята ни така пише! "

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...