Feb 10, 2018, 12:00 AM

Телец ли съм?

  Poetry
499 2 8

Когато ми падне пердето –

веднъж годишно, 

не ми пука дали срещу мен е

дяволът или страхлива мишка. 

 

Нито бурята, нито снегът

ще ме спрат, 

да им кажа какво мисля. 

 

Изригва в мен насъбраното

и мета всичко излишно. 

То от прах не се диша!. 

 

Не съм много умна, 

но и проста не съм. 

Да не ме тъпчат! 

Те това искат. 

 

Така ни приспиват –

с хапче, трошичка, паричка. 

Потропваме според свирката, 

подлагаме мирно главица под пръчката. 

 

После боли ни. 

Помощ няма за страхливия! 

В историята ни така пише! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ох, и аз съм Телец и като ми причернее не отговарям какво се случва :D Много ми хареса стихотворението!
  • А аз,Васе,не,че съм добра,по-скоро съм глупендер и се страхувам от гръмотевиците-и в природата и в човеците...Моя принцип е такъв-не чакам да ми падне пердето,а се разтоварвам малко по малко,защото в пламнал голям огън-гори и суровото,покрай сухото,а потопът на бурята може да отнесе и невинни същества...Когато си недоволна от нещо или някой и го кажеш веднага/да не чакаш веднъж в годината/,това/този може да си поправи грешката....Но от позиция на многото потърпевши от даден строй,управление,по-скоро те виждам като организатор на общо недоволство и силата ти ще бъде ураганна!!!Виждам,имаш тези качества!!
  • Плющи словото ти, Васе! Истината е болезнена...
  • Поздравление,Васе!Само така!
  • Така трябва, пердето се налага да пада, даже да се вдига. Иначе ще ни вземат за боядисани канарчета или шаранчета. И аз така правя, но не само веднъж в годината хаха. Много ми хареса гражданската ти позиция, Васе! Поздравления!

    "Помощ няма за страхливия!
    В историята ни така пише! "

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...