Feb 10, 2018, 12:00 AM

Телец ли съм?

  Poetry
498 2 8

Когато ми падне пердето –

веднъж годишно, 

не ми пука дали срещу мен е

дяволът или страхлива мишка. 

 

Нито бурята, нито снегът

ще ме спрат, 

да им кажа какво мисля. 

 

Изригва в мен насъбраното

и мета всичко излишно. 

То от прах не се диша!. 

 

Не съм много умна, 

но и проста не съм. 

Да не ме тъпчат! 

Те това искат. 

 

Така ни приспиват –

с хапче, трошичка, паричка. 

Потропваме според свирката, 

подлагаме мирно главица под пръчката. 

 

После боли ни. 

Помощ няма за страхливия! 

В историята ни така пише! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ох, и аз съм Телец и като ми причернее не отговарям какво се случва :D Много ми хареса стихотворението!
  • А аз,Васе,не,че съм добра,по-скоро съм глупендер и се страхувам от гръмотевиците-и в природата и в човеците...Моя принцип е такъв-не чакам да ми падне пердето,а се разтоварвам малко по малко,защото в пламнал голям огън-гори и суровото,покрай сухото,а потопът на бурята може да отнесе и невинни същества...Когато си недоволна от нещо или някой и го кажеш веднага/да не чакаш веднъж в годината/,това/този може да си поправи грешката....Но от позиция на многото потърпевши от даден строй,управление,по-скоро те виждам като организатор на общо недоволство и силата ти ще бъде ураганна!!!Виждам,имаш тези качества!!
  • Плющи словото ти, Васе! Истината е болезнена...
  • Поздравление,Васе!Само така!
  • Така трябва, пердето се налага да пада, даже да се вдига. Иначе ще ни вземат за боядисани канарчета или шаранчета. И аз така правя, но не само веднъж в годината хаха. Много ми хареса гражданската ти позиция, Васе! Поздравления!

    "Помощ няма за страхливия!
    В историята ни така пише! "

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...