16 мар. 2021 г., 22:06

Тераса

954 5 7

Тъжни улици, пуст тротоар,

безработен заспива асфалта.

Пак спечели луната на зар

и загуби звездите на карти.

 

Блесна мисъл в бездънния мрак,

защо все не и стигат звездите,

има, иска и губи, и пак

сам - сама слиза от висините.

 

Да, това непременно е знак,

отговорът на много въпроси.

Всички знаем и виждаме как,

идваме и си тръгваме боси.

 

Тъжни улици, пуст тротоар.

Любовта винаги е утеха.

Долу в ляво на ъгъла стар

болката се целува с успеха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...