Тераса
Тъжни улици, пуст тротоар,
безработен заспива асфалта.
Пак спечели луната на зар
и загуби звездите на карти.
Блесна мисъл в бездънния мрак,
защо все не и стигат звездите,
има, иска и губи, и пак
сам - сама слиза от висините.
Да, това непременно е знак,
отговорът на много въпроси.
Всички знаем и виждаме как,
идваме и си тръгваме боси.
Тъжни улици, пуст тротоар.
Любовта винаги е утеха.
Долу в ляво на ъгъла стар
болката се целува с успеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
