Тъжни улици, пуст тротоар,
безработен заспива асфалта.
Пак спечели луната на зар
и загуби звездите на карти.
Блесна мисъл в бездънния мрак,
защо все не и стигат звездите,
има, иска и губи, и пак
сам - сама слиза от висините.
Да, това непременно е знак,
отговорът на много въпроси.
Всички знаем и виждаме как,
идваме и си тръгваме боси.
Тъжни улици, пуст тротоар.
Любовта винаги е утеха.
Долу в ляво на ъгъла стар
болката се целува с успеха.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
