28 авг. 2022 г., 19:51

Ти 1

863 2 3

Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.

Щеше да е смешно, да не беше тъжно.

Думичките мили, дето ми ги пишеш,

всъщност са капани, до един излишни.

Моята наивност чакат да излапат.

Свирна и замина много бързо влакът.

Опустя перонът. Сън бе... два-три мига.

Хубав бе наистина. Но, уви ...не стига.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Ти 2 🇧🇬

И не ме търси, недей,
в аромата на звездите.
Те си имат апогей.
Аз си имам болки скрити.
Няма да ме видиш ти ...
820 2 2

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...