Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат.
Свирна и замина много бързо влакът.
Опустя перонът. Сън бе... два-три мига.
Хубав бе наистина. Но, уви ...не стига.
© Нина Чилиянска Всички права запазени