Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат.
Свирна и замина много бързо влакът.
Опустя перонът. Сън бе... два-три мига.
Хубав бе наистина. Но, уви ...не стига.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
