Ти...
Когато се чуствах нищожна,
когато бях слаба и лоша,
когато светът беше сив
и празнота ме обсебваше все по-дълбоко,
когато заплаках от самота,
която до скоро не знаех какво е,
когато бях на ръба
и залитнах...
Ти непознатият ме прегърна
и за миг живота ми преобърна.
Благодаря ти, любими,
че и днес си до мене
Какво бих правила,
ако беше дошъл
малко по-късно,
ако беше дошъл
не навреме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Божилова Все права защищены
