Когато се чуствах нищожна,
когато бях слаба и лоша,
когато светът беше сив
и празнота ме обсебваше все по-дълбоко,
когато заплаках от самота,
която до скоро не знаех какво е,
когато бях на ръба
и залитнах...
Ти непознатият ме прегърна
и за миг живота ми преобърна.
Благодаря ти, любими,
че и днес си до мене
Какво бих правила,
ако беше дошъл
малко по-късно,
ако беше дошъл
не навреме.
© Наталия Божилова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
