Когато се чуствах нищожна,
когато бях слаба и лоша,
когато светът беше сив
и празнота ме обсебваше все по-дълбоко,
когато заплаках от самота,
която до скоро не знаех какво е,
когато бях на ръба
и залитнах...
Ти непознатият ме прегърна
и за миг живота ми преобърна.
Благодаря ти, любими,
че и днес си до мене
Какво бих правила,
ако беше дошъл
малко по-късно,
ако беше дошъл
не навреме.
© Наталия Божилова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
