Ти - непознат... Аз - припозната - стих: от yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

8 июн. 2013 г., 11:16

Поэзия

949 0 4

Навярно сбърках пак вратата.

Но влязох. Повика ме с душата.

Приседнах до прозореца отворен.

Бях непознатата със светлината.

Прибрах крилата и зачаках

да ме научиш да стъпвам по земята.

Усмихнах се, подадох си ръката.

И как ти вярвах, Боже, как повярвах,

че топла, мека и силна е земята ти!

Очи затворих, отворих си душата,

отпих от чаша, пълна със очакване.

Ти – непознат... Аз – припозната...

Разхождаше се мълчаливо из душата ми.

Когато мръкна и очите си отворих,

разбрах че пак сме само аз, прозорецът

и мойта грешка – пред вратата ти.

Но и крилата ми...

Весела ЙОСИФОВА

2013 г.