11 янв. 2017 г., 14:35

Ти си

825 1 7

Ти си тайнство. 

Ти си вълшебство. 

Първо чувство -

от моето детство. 

 

Понякога затворен в черупка, 

попаднал в най-черната дупка, 

друг път откровен и бъбрив, 

на моменти предишният див. 

 

Болка си, 

солена сълза, 

а и приятна, нужна мъзга -

всекидневната доза. 

 

Инат си, нежност, любов. 

Появил се от нищото зов. 

Грижа, доброта и - сърце, 

отчупено стъкълце

забито в моите ръце. 

Ти си всичко! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много искрено поднесени чувства! Хареса ми, Васе!
  • Много ми хареса!
  • Поздравления и от мен, Васе! Много е хубаво!
  • Оригинална лирична изповед, описваща поетично многообразието на онова всичко, което винаги се оказва тъждествено на нищото. Харесах, Василке!
  • Ама за малко да си помисля че си го писала за мен!Хареса ми!Поздравления ще се на запазя в любими!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...