Ти си тайнство.
Ти си вълшебство.
Първо чувство -
от моето детство.
Понякога затворен в черупка,
попаднал в най-черната дупка,
друг път откровен и бъбрив,
на моменти предишният див.
Болка си,
солена сълза,
а и приятна, нужна мъзга -
всекидневната доза.
Инат си, нежност, любов.
Появил се от нищото зов.
Грижа, доброта и - сърце,
отчупено стъкълце
забито в моите ръце.
Ти си всичко!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
