Ти си тайнство.
Ти си вълшебство.
Първо чувство -
от моето детство.
Понякога затворен в черупка,
попаднал в най-черната дупка,
друг път откровен и бъбрив,
на моменти предишният див.
Болка си,
солена сълза,
а и приятна, нужна мъзга -
всекидневната доза.
Инат си, нежност, любов.
Появил се от нищото зов.
Грижа, доброта и - сърце,
отчупено стъкълце
забито в моите ръце.
Ти си всичко!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
