22 нояб. 2015 г., 23:58

Ти си

1.2K 0 8

Ти си несъществуващият

(кога ли съм те измислила),

 

някак странно изгубен в мен

(нито чужд, нито родственик).

 

Не изчезваш при новолуние

(по-горещ от несбъдване).

 

Омотан си във паяжина

на красиво бленуване.

 

Ти си облачен от неточности

(и невидим от другите).

 

Някак странно изгубен

по пътеките на душата ми.

 

Писано ми е без теб да умра,

но и за теб да живея.

 

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен финал и интересен стих! Поздрави!
  • Готино, а и научих нова дума тук
  • Ами, наздрАВЕ тогава на всички Музове!
    И... благодаря за вниманието!
    П.П. (и от мен): ПОПРЕЛКА е много колоритна и богата на нюанси думи. През май т.г. имаше един прекрасен спектакъл - "Родопска попрелка" - та там изпридаха чудни мелодии народни певци, гайди и тъпани.
  • Благодаря на всички прочели, коментирали и оценили (и разбрали).
    Димитров! Лирическият на това стихотворение е Мъжът-мечта, мъжът, който всяка жена е изградила в представите си, но никога не среща. Разбираемо е защо. Но... трябва да си бил на попрелка с Музата, за да го видиш.
    Хубав ден, приятели!
  • И това ни го поднася съдбата,а може би там в сърцето и в мислите,няма лъжа и измама,всичко е много красиво!Харесах!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...