Ти си

Поезия » Любовна

1.2K 0 8

Ти си несъществуващият

(кога ли съм те измислила),

някак странно изгубен в мен

(нито чужд, нито родственик).

Не изчезваш при новолуние

(по-горещ от несбъдване).

Омотан си във паяжина

на красиво бленуване.

Ти си облачен от неточности

(и невидим от другите).

Някак странно изгубен

по пътеките на душата ми.

Писано ми е без теб да умра,

но и за теб да живея.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

Много силен финал и интересен стих! Поздрави!

2016-05-17T06:41:52+03:00
Човек (Анна Станоева)

Готино, а и научих нова дума тук

2016-01-12T14:16:43+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Ами, наздрАВЕ тогава на всички Музове!
И... благодаря за вниманието!
П.П. (и от мен): ПОПРЕЛКА е много колоритна и богата на нюанси думи. През май т.г. имаше един прекрасен спектакъл - "Родопска попрелка" - та там изпридаха чудни мелодии народни певци, гайди и тъпани.

2015-11-23T13:17:01+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Благодаря на всички прочели, коментирали и оценили (и разбрали).
Димитров! Лирическият на това стихотворение е Мъжът-мечта, мъжът, който всяка жена е изградила в представите си, но никога не среща. Разбираемо е защо. Но... трябва да си бил на попрелка с Музата, за да го видиш.
Хубав ден, приятели!

2015-11-23T13:00:28+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

И това ни го поднася съдбата,а може би там в сърцето и в мислите,няма лъжа и измама,всичко е много красиво!Харесах!

2015-11-23T08:38:28+02:00