Ти си
Ти си несъществуващият
(кога ли съм те измислила),
някак странно изгубен в мен
(нито чужд, нито родственик).
Не изчезваш при новолуние
(по-горещ от несбъдване).
Омотан си във паяжина
на красиво бленуване.
Ти си облачен от неточности
(и невидим от другите).
Някак странно изгубен
по пътеките на душата ми.
Писано ми е без теб да умра,
но и за теб да живея.
Весела ЙОСИФОВА
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
