22 nov 2015, 23:58

Ти си 

  Poesía » De amor
816 0 8

Ти си несъществуващият

(кога ли съм те измислила),

 

някак странно изгубен в мен

(нито чужд, нито родственик).

 

Не изчезваш при новолуние

(по-горещ от несбъдване).

 

Омотан си във паяжина

на красиво бленуване.

 

Ти си облачен от неточности

(и невидим от другите).

 

Някак странно изгубен

по пътеките на душата ми.

 

Писано ми е без теб да умра,

но и за теб да живея.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силен финал и интересен стих! Поздрави!
  • Готино, а и научих нова дума тук
  • Ами, наздрАВЕ тогава на всички Музове!
    И... благодаря за вниманието!
    П.П. (и от мен): ПОПРЕЛКА е много колоритна и богата на нюанси думи. През май т.г. имаше един прекрасен спектакъл - "Родопска попрелка" - та там изпридаха чудни мелодии народни певци, гайди и тъпани.
  • Благодаря на всички прочели, коментирали и оценили (и разбрали).
    Димитров! Лирическият на това стихотворение е Мъжът-мечта, мъжът, който всяка жена е изградила в представите си, но никога не среща. Разбираемо е защо. Но... трябва да си бил на попрелка с Музата, за да го видиш.
    Хубав ден, приятели!
  • И това ни го поднася съдбата,а може би там в сърцето и в мислите,няма лъжа и измама,всичко е много красиво!Харесах!
  • Ееееех...!
  • Добре си го измислила,
    поскрила, нарисувала...
    Да ти е жива приказката
    все тъй да те вълнува.
  • Много силно! Най-болезнено е да живееш за един човек, а да не можеш да го имаш...
    Докосна ме!

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??