Ти си несъществуващият
(кога ли съм те измислила),
някак странно изгубен в мен
(нито чужд, нито родственик).
Не изчезваш при новолуние
(по-горещ от несбъдване).
Омотан си във паяжина
на красиво бленуване.
Ти си облачен от неточности
(и невидим от другите).
Някак странно изгубен
по пътеките на душата ми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up