Ти знаеш как да докосваш душата ми
Ти знаеш как да докосваш душата ми!
Галиш я нежно,
сякаш перце е във вятъра свеж -
нежно поел чрез порива на крилете си -
над света да политне нагоре...
но и във теб да остави
следа.
И в твоята сякаш са драснали,
а забрава е гумата, с която леко, с ръка
ще изпратиш в дълбокото
и загърбил тъмата си,
да поемеш напред безпроблемен
сега!
Ти знаеш как да докосваш душата ми!
И как да играеш
по струните на обичта!
С длани корави, като хляба изпечени,
рано да ме разбудиш
с целувка добра.
И с нежност кафе да сервираш...
И усмихната, аз
да поема ръка ти в свойта ръка.
Разрошил небрежно по детски къдриците,
типично по мъжки
(с перчем посребрен),
отнемаш чрез Обич
съня!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
