Ти знаеш как да докосваш душата ми
Ти знаеш как да докосваш душата ми!
Галиш я нежно,
сякаш перце е във вятъра свеж -
нежно поел чрез порива на крилете си -
над света да политне нагоре...
но и във теб да остави
следа.
И в твоята сякаш са драснали,
а забрава е гумата, с която леко, с ръка
ще изпратиш в дълбокото
и загърбил тъмата си,
да поемеш напред безпроблемен
сега!
Ти знаеш как да докосваш душата ми!
И как да играеш
по струните на обичта!
С длани корави, като хляба изпечени,
рано да ме разбудиш
с целувка добра.
И с нежност кафе да сервираш...
И усмихната, аз
да поема ръка ти в свойта ръка.
Разрошил небрежно по детски къдриците,
типично по мъжки
(с перчем посребрен),
отнемаш чрез Обич
съня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
