Ти знаеш как да докосваш душата ми!
Галиш я нежно,
сякаш перце е във вятъра свеж -
нежно поел чрез порива на крилете си -
над света да политне нагоре...
но и във теб да остави
следа.
И в твоята сякаш са драснали,
а забрава е гумата, с която леко, с ръка
ще изпратиш в дълбокото
и загърбил тъмата си,
да поемеш напред безпроблемен ...