1 окт. 2024 г., 19:21

Тихи рими

616 4 3

 

Редят се върху листа тихи рими,
родени в тишина и самота.
Понякога ме будят и в съня ми,
летят и блъскат в моята глава.

 

За нещо изживяно, неживяно,
от своя или нечий чужд живот,
или от хора нейде споделено,
възпято и от някой друг поет.

 

Природа, слънце, време и сезони,
и мисли, чувства, лоши и добри...
Страдания и мъки, и неволи
терзаят често нашите души.

 

Животът ни любов и болка движат,
живея ги с всеки образ тих.
На листа бял пак думите се нижат,
подреждат се в строфа стих след стих.

 

Извира в тях мелодия незнайна,
остава неизпята за света.
Дали ще чуе някой тази тайна?
Ще прочете ли тихите слова...

 

април, 2023 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...