Редят се върху листа тихи рими,
родени в тишина и самота.
Понякога ме будят и в съня ми,
летят и блъскат в моята глава.
За нещо изживяно, неживяно,
от своя или нечий чужд живот,
или от хора нейде споделено,
възпято и от някой друг поет.
Природа, слънце, време и сезони,
и мисли, чувства, лоши и добри...
Страдания и мъки, и неволи
терзаят често нашите души.
Животът ни любов и болка движат,
живея ги с всеки образ тих.
На листа бял пак думите се нижат,
подреждат се в строфа стих след стих.
Извира в тях мелодия незнайна,
остава неизпята за света.
Дали ще чуе някой тази тайна?
Ще прочете ли тихите слова...
април, 2023 г
© Райна Иванова Все права защищены