1.10.2024 г., 19:21

Тихи рими

630 4 3

 

Редят се върху листа тихи рими,
родени в тишина и самота.
Понякога ме будят и в съня ми,
летят и блъскат в моята глава.

 

За нещо изживяно, неживяно,
от своя или нечий чужд живот,
или от хора нейде споделено,
възпято и от някой друг поет.

 

Природа, слънце, време и сезони,
и мисли, чувства, лоши и добри...
Страдания и мъки, и неволи
терзаят често нашите души.

 

Животът ни любов и болка движат,
живея ги с всеки образ тих.
На листа бял пак думите се нижат,
подреждат се в строфа стих след стих.

 

Извира в тях мелодия незнайна,
остава неизпята за света.
Дали ще чуе някой тази тайна?
Ще прочете ли тихите слова...

 

април, 2023 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...