3 авг. 2014 г., 22:50

Тихо ще заромоли

796 0 9

Днес пак -

умът ми бе във мисли.

В душата ми,

река шуми...!

Шуми и тихо ми напомня?

За минало, сегашно... -

и за друго може би.

А другото какво е?

Може би позор, лъжи!?

А може да е истина...

За малките и нежни -

но красиви чудеса!

Те винаги макар и рядко,

доставят много светлина.

И галят нежно сетивата -

на изстрадала душа...!

-Така заплели сме се -

във живота.

Объркани сме -

в сложната игра...

Когато правилата

са жестоки... коварни-

даже няма правила.

Защо не спреме -

да се мамим...?

Да спрем с лъжите 

си веднъж поне?

Просто да опитаме -

с усмивка да стоплим -

нечие сърце...

Тогава малкото зрънце...

Във нас ще оживее.

И в мен реката -

тихо ще заромоли!

Светът по светъл -

знам ще стане.

Ще виждам радост -

в хорските очи...!

Дай Боже, всеки го осети!

И с друг с любов - 

да сподели!!!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много голямо светло и изпълнено с усмивка благодаря .Миночка ,Светла и Кръстина.Поздрави на всички!!!
  • Големия живот е сътворен от малките неща,една усмивка нежна,блага дума ,вест добра,това му стига на човека,за да е щастлив и влюбен в света.Прекрасно послание, поднесено по талантлив начин!
  • Светло послание!! Харесах!
  • "Просто да опитаме -

    с усмивка да стоплим -

    нечие сърце..."
    ---------------------------------------------------
    Да, колко малко е нужно да подарим радост на някого,
    но така и не го правим, заети със собствените си
    проблеми, дори не забелязваме болката в очите на човека
    до себе си. Прекрасен стих с мъдро послание! Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря ви Таня ,Санвали че споделихте стиха ми !За мен е чест че ви имам!Поздрави от сърце!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...