3.08.2014 г., 22:50

Тихо ще заромоли

793 0 9

Днес пак -

умът ми бе във мисли.

В душата ми,

река шуми...!

Шуми и тихо ми напомня?

За минало, сегашно... -

и за друго може би.

А другото какво е?

Може би позор, лъжи!?

А може да е истина...

За малките и нежни -

но красиви чудеса!

Те винаги макар и рядко,

доставят много светлина.

И галят нежно сетивата -

на изстрадала душа...!

-Така заплели сме се -

във живота.

Объркани сме -

в сложната игра...

Когато правилата

са жестоки... коварни-

даже няма правила.

Защо не спреме -

да се мамим...?

Да спрем с лъжите 

си веднъж поне?

Просто да опитаме -

с усмивка да стоплим -

нечие сърце...

Тогава малкото зрънце...

Във нас ще оживее.

И в мен реката -

тихо ще заромоли!

Светът по светъл -

знам ще стане.

Ще виждам радост -

в хорските очи...!

Дай Боже, всеки го осети!

И с друг с любов - 

да сподели!!!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много голямо светло и изпълнено с усмивка благодаря .Миночка ,Светла и Кръстина.Поздрави на всички!!!
  • Големия живот е сътворен от малките неща,една усмивка нежна,блага дума ,вест добра,това му стига на човека,за да е щастлив и влюбен в света.Прекрасно послание, поднесено по талантлив начин!
  • Светло послание!! Харесах!
  • "Просто да опитаме -

    с усмивка да стоплим -

    нечие сърце..."
    ---------------------------------------------------
    Да, колко малко е нужно да подарим радост на някого,
    но така и не го правим, заети със собствените си
    проблеми, дори не забелязваме болката в очите на човека
    до себе си. Прекрасен стих с мъдро послание! Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря ви Таня ,Санвали че споделихте стиха ми !За мен е чест че ви имам!Поздрави от сърце!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...