Тихо ще заромоли
Днес пак -
умът ми бе във мисли.
В душата ми,
река шуми...!
Шуми и тихо ми напомня?
За минало, сегашно... -
и за друго може би.
А другото какво е?
Може би позор, лъжи!?
А може да е истина...
За малките и нежни -
но красиви чудеса!
Те винаги макар и рядко,
доставят много светлина.
И галят нежно сетивата -
на изстрадала душа...!
-Така заплели сме се -
във живота.
Объркани сме -
в сложната игра...
Когато правилата
са жестоки... коварни-
даже няма правила.
Защо не спреме -
да се мамим...?
Да спрем с лъжите
си веднъж поне?
Просто да опитаме -
с усмивка да стоплим -
нечие сърце...
Тогава малкото зрънце...
Във нас ще оживее.
И в мен реката -
тихо ще заромоли!
Светът по светъл -
знам ще стане.
Ще виждам радост -
в хорските очи...!
Дай Боже, всеки го осети!
И с друг с любов -
да сподели!!!
© Ангел All rights reserved.
,Светла
