Тишина
563
0
0
В хралупата на нашия дъб
от дълго живее си тихо
една малка катерица мила.
Като другарче тя ми е сега.
С нея си говоря и споделям
тава, което с теб не мога.
Ти стана някак непознат,
литкаш се ту тук, ту там.
Няма какво да си кажем.
Душите обрулени са вече.
Уморени да си играем
на предателства и прошки.
Почаках ден и два и три,
но ти продължи да си мълчиш,
затуй подхванах си сама
живота мой, даден ми от Бога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
