8 сент. 2013 г., 22:49
В хралупата на нашия дъб
от дълго живее си тихо
една малка катерица мила.
Като другарче тя ми е сега.
С нея си говоря и споделям
тава, което с теб не мога.
Ти стана някак непознат,
литкаш се ту тук, ту там.
Няма какво да си кажем.
Душите обрулени са вече.
Уморени да си играем
на предателства и прошки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация